Емпорион Пистирос
Местоположение на обекта
Обект „Аджийска воденица” е разположен на първата надзаливна тераса на левия бряг на р. Марица (Хеброс), между северните склонове на Източна Рила и Западните Родопи и предпланините на Средна Гора. Териториално попада в Горнотракийската низина, в землището на гр. Ветрен, общ. Септември, обл. Пазарджик.
Археологическите проучвания
Редовните археологически разкопки в м. „Аджийска воденица” започват през м. май 1988 г. под научното ръководство на Мечислав Домарадски. Те се провеждат в източната част на личащите в терена руини, където на повърхността са регистрирани следи от деструкции на голям градеж. В последствие се установява, че това е източната крепостна стена на селище.
От 1988 г. до сега (2017 г.) са изследвани няколко сектора на обекта „Аджийска воденица”: „Аджийска воденица I, II, III и IV”.
Най-продължително и интензивно се проучва сектор „Аджийска воденица I”. Разкопките тук започват през м. май 1988 г. и продължават без прекъсване вече 29 г. до сега (2017 г.). В този сектор редовни археологически разкопки са провеждани по квадрати от Мечислав Домарадски от НАИМ при БАН, София, Гавраил Лазов от НИМ, София, Валентина Танева от АМ, Септември, Даниела Катинчарова от РАМ, Пазарджик, Йорданка Юрукова от НАИМ при БАН, София, Алексей Гоцев от НАИМ при БАН, София, Ян Боузек от Карловия университет в Прага, Чехия и Зофия Арчибалд от университета в Ливърпул, Великобритания.
До момента е разкрита част от източната крепостна стена с порта, бастион и кула. От портата към централната част на обекта е проучена улица от каменна настилка, с ориентация североизток-югозапад. Огледално от двете страни на улицата са локализирани три сгради с каменни основи – две от северната страна и една от южната. Разкрит е и каменен канализационен канал, който е извеждал мръсните води от сградите извън рамките на крепостната стена. На север от този архитектурен комплекс са регистрирани останки от по-малки каменни зидове, вероятно на постройки с по-нестабилен характер, голямо количество глинени замазки както стенни, така и подови. Разкрити са и голям брой есхари и огнища, както и негативни структури – ями. На юг от каменния архитектурен ансамбъл са регистрирани подобни структури на локализираните от север. В процес на изясняване е вертикалната стратиграфия тук. Налице е първи хоризонт на каменни деструкции (каменни структури с различна форма и големина, както и разпилени каменни струпвания), втори хоризонт на глинени замазки (подови и стенни замазки, както и голям брой есхари и огнища) и трехи хоризонт на негативни структури – полувкопани жилища и ями.
Въз основа на проучените структури и анализ на движимите културни ценности от обект „Аджийска воденица I” селището се датира в широките хронологически граници от първата половина на V – до началото на II в. пр. Хр. Началото на възникването на поселението е неясно, вероятно като неукрепено търговско селище в първата половина на V в. пр. Хр.. Направените анализи на изграждането на фортификационната система позволяват да се откроят три фази в развитието на селището: I фаза – третата четвърт на V – края на V в. пр. Хр.; II a фаза – началото на IV – до средата на IV в. пр. Хр.; II б фаза – средата на IV – до около 310 г. пр.; III фаза – 310-279 г. пр. Хр; пост урбанистична фаза – до началото на II в. пр. Хр. Според проучвателите през последната фаза селището от търговски център се превръща в производствен.
Извън пространството, оградено от крепостната стена, на североизток от нея е разкрита и проучена пещ за строителна керамика, датирана във втората половина на IV в. пр. Хр. На запад от пещта е проучена голяма яма, по-ранна от пещта (първата четвърт на IV в. пр. Хр.) и са регистрирани две кирпичени стени – в процес на проучване.
